Пътеводител в света на сватбите

Хотел – механа Дияна е едно от местата, за които си заслужава човек да мине през село Труд, където и да е отправната му точка. Всеки, който е бил веднъж тук, рано или късно се връща. Заради автентичния битов стил и неподправена атмосфера. Заради носталгията по отминали времена и техния колорит. Достатъчни причини за едно гостуване...

Поканите за сватбата са много важни. Те представят първото впечатление към гостите за вашата сватба, а и обикновено се пазят от получателите им. Затова поканите ви трябва да са оригинални и въздействащи. Трябва да ги изберете така, че да правят впечатление и да са красив спомен, а освен това и да носят уникалността на вашата собствена сватба.

Както вече казахме на една сватба неможе да няма цветя. Но покрай другите разходи за ресторанти, рокля, костюм и въобще всичко, което е необходимо на младоженците за техния ден, може да съкратите разходите си като разгледате следните идеи.

Винаги е било прието на сватба да се ходи с покана, още от далечното минало. Макар всички да били известени за предстоящата сватба, никой неможел да се яви без покана. Каненето, както и всичко свързано със сватбата е било своеобразна церемония. Освен канене е било наричано и калесване, като този термин се е запазил на някои места и до днес.

Искането на булката в миналото е носело различни имена, като някои от тях със сигурност сте ги чували, например сватосване, сватуване, просене, питане и други.

Водата е задължителна част от сватбените обреди и ритуали. Свързва се най-вече с магическите ритуали, които се изпълняват, за да е сполучлив годежа, когато момичето излиза от бащиния си дом и когато стъпва в домът на бъдещия си съпруг. За късмет, („за хаир”), вода се лее пред и зад колата на младоженците, като това е символ на преминаването им от един житейски път в друг и за да им върви „като по вода” през целият им съвместен живот. Вярва се, че водата ще изгони всяко зло и ще го изчисти.

Тъй като патриархалните форми са били особено силни в миналото, момците и девойките не са имали възможност да се опознават твърде от близо. Ергените постоянно са търсели начин да поговорят с девойката на сърцето си, за да се сприятелят с нея /за разлика от днешно време/. За добродетели на ергена са се смятали мъдростта, учтивостта и работливостта. Девойките е трябвало да демонстрират покорство, доброта, свенливост и работливост.

В миналото, мисълта за женитба е вълнувала младите още при първите признаци на тяхното съзряване. За физиологичен израз на прехода към младостта се приемала появата на първата менструация, а при момчетата модулацията на гласа.