Замомяването и ергенуването в различни области на България (Част 2)

Тъй като патриархалните форми са били особено силни в миналото, момците и девойките не са имали възможност да се опознават твърде от близо. Ергените постоянно са търсели начин да поговорят с девойката на сърцето си, за да се сприятелят с нея /за разлика от днешно време/. За добродетели на ергена са се смятали мъдростта, учтивостта и работливостта. Девойките е трябвало да демонстрират покорство, доброта, свенливост и работливост.

На младите обаче не им е било позволено да се срещат или да си ходят на гости, а ако си позволели такова нещо скришом, били сурово наказвани.

За да оповестят своята близост на хората в селото, имената на влюбените били включвани в песните, които се пеели по седенките и на полето. Например:
    
„Кърши Тодоро лиляка,
Прави Тодоро, мостове,
Че ще мине,Тодоро ,
Цар и царица!
Не мина цар и царица,
Най-мина Иван и Пена.”

Момите в миналото не са имали думата по тези въпроси, всичко е било в ръцете на мъжът. Жените са можели само да приемат или отхвърлят любовта на някого, но това отново не  е било гаранция, че тяхното желание ще бъде спазено. Момъкът, можел да не се съобрази с желанието на момата и по време на хоро, той сваля от главата и тепелъка, което било знак за ”запиране” на девойката, и че тя е вече само негова.

Само мъжът е имал право да предложи брак. Но тук идва и момента на зависимост на младите от родителите им, което пък от своя страна ги прави най-важните участници в решенията. Ергенът казвал на своите родители, коя е неговата избраница и ако те преценят, че я искат и че тя е подходяща за него, давали съгласието си.  Ако обаче родителите не я харесват той е напълно безсилен пред тяхното решение.

Ако погледнем още по-назад в историята, ще видим, че в по-далечни времена, дори момъкът не е имал право на избор. Избора вместо него правели родителите му, те избирали булката и той я виждал, чак на сватбата.

На родът на булката трябвало да заплати „буба хакъ” или още познато като „бащино право”. Нейните родители, винаги били в позиция на изчакване, те нямали никакви права за това да търсят съпруг на дъщеря си или да я предлагат.

Сигурно сте чували думата „сгледа”? Сгледа се правела, когато булката  е от друго село или непознат дом. Когато ергенът сподели с  родителите си, че харесва мома, която те не познават, те отиват на хорото или седянката да огледат поведението и, външния и вид, как танцува и т.н. След това родителите „разузнават” имотното и състояние и преценяват дали да дадат съгласието си. Обикновено бащата на момъкът ходи в домът на момата, но в северозападна България е било позволено на ергена да посещава домът на избраницата си, придружен от нейни роднини.
За родителите бракът на децата им винаги е като сделка, те са се водили от богатството на момата или ергенът. За момата най-вече са гледали и работоспособността и, да може да преде, да плете, да готви, да чисти, да плете и т.н.

„Приставането”  се е случвало, когато въпреки всичко изброено досега, момата или ергенът си харесват някого с когото са неравностойни. Тогава момата отива в дома на своя избраник и му ” пристава”, с което вече друг не може да я вземе.
 

22.10.2009