Замомяването и ергенуването в различните области на България

Избери Категория

Представяме ви:
Хотел Интелкооп - Пловдив
Хотел Интелкооп - Пловдив

Ресторанти и хотели

Пловдив

дамски дрехи от онлайн магазин за дрехи.

Начало » Информация » Любопитно

Замомяването и ергенуването в различните области на България

В миналото, мисълта за женитба е вълнувала младите още при първите признаци на тяхното съзряване. За физиологичен израз на прехода към младостта се приемала появата на първата менструация, а при момчетата модулацията на гласа.

В Благоевградско отслужването на военна служба и „хващането на занаята” при младежите, както и умението на девойките да предат се приема за социален израз на прехода. В Тракия  девойката се смята за „замомена”, когато вече може да меси сама хляб, а момчето става ерген, когато започне само да се справя с най-тежките трудови задължения.

С този преход идва и промяната на младежите като част от обществото-те стават по-сериозни в отношението си към възрастните и се включват в социалния живот на селото. Момата започва да спазва всички ограничения, поставени на жените в селото. Например, ако мине покрай нея възрастен човек или поп, тя е длъжна да се изправи,ако е седнала, ако срещне на пътя някого, трябва да го поздрави с ”добра среща”, ако го стигне- с ”добра стига”, а ако мине покрай някой който се труди- с ”помага бог”.

Младежите отдават голямо значение на външния си вид, започват да се гиздят и в делниците, не само на празниците и да носят смесени китки. В миналото се е съдило по някои външни признаци, че младите са годни за женитба. Момъкът в Каменица носел на шапката си червено чохено кръгло парче, зашито от дясната страна и нанизано със сребърни монети, а момата сплитала косите си на две плитки вместо на една. В Родопите момата започвала да носи в пояса си по няколко листа „пчеляк”. В Северозападна България, че момчето е ерген се съди по това, че момъкът носи черен калпак с широко теме, опасва ален пояс, привързва върху пояса еремик, обшит с жълти пулове, ризата му винаги е бяла с изключение на времето, когато работи. Момите пък носят подевки, сплетени на „коса”, носят „косатник”, „покоснички”, слагат си цветя или венци на главата. Носят също така и гердани, нанизи, обици, гривни и пръстени, а от двете страни на кръста си слагат кърпи.
 
Предбрачният живот на младите намира израз в редица трудови и празнични форми, чрез които, които трябва да заемат своето място на равноправни членове на обществото.

Запознаването на младите е ставало най-често по време на колективна трудова дейност,  но също и по седенки, хора и всякакви празници. В някои случаи началото на моминството и ергенството се водят от първото им участие в седянка/предачки във Варненско/ или по хора. На много места първото участие на младежа в коледуването и на девойката в лазаруването се считат за присъединяване към групата на младежите,  годни за женитба.

В запознаването и любовта на младите главно място заемат седенките, тлаките,  меджиите, попрелките, предачките и т.н.. Колективната работа, песните и хората по време на седенките създават най-благоприятни условия за тяхното общуване, за взаимното опознаване. На тях момите отивали с най-новите си дрехи, като главна тяхна цел е била да пеят красиво, да говорят сериозно и изискано.

Хората са другото най-почитано от селската младеж място за запознаване. Всяка махала в селото имала свое хоро, което ставало на специално място, наречено „хорище”. Хорото е било почти единственото място за среща на младите хора от селата, които са били пръснати из далечните махали. Село Ваксево например от областта Пиянец е било съставено от 63 махали и срещите на момите и ергените са били затруднени при други обстоятелства. Преди да е започнало хорото, момите и момчетата поотделно са се хванащали в кръг и си шушукат, смеят се и двата кръга се оглеждат взаимно и всеки сочи, от другия кръг, този който си е харесал.

Както по време на седенките, така и  на хората ергените са използвали различни знаци, за да покажат коя е тяхната избраница. Най-популярно било „гребането” на момината китка, но в зависимост от срещата и знаците били различни. Ако момъкът вземе китката на мома по време на хора или на седянката и тя не му се възпротиви, значи тя е съгласна да „се лажат”. В Тракия знак, че някой момък е залюбил мома, е замерянето с ябълки на хорото. Друг знак използван по тлаките е подаването на празно вретено и вълна от страна на момъка. Ако момата приеме вретеното, значи тя приема и предложената и любов. Тя трябва да запреде няколко нишки на вретеното и да го върне на момъка. На хорото момъкът се стреми да вземе от своята избраница какъвто и да е предмет, като това отново е знак, че я харесва. Ако тя не си я поиска, значи и тя го харесва. Тогава и тя се опитва да вземе от него някаква малак вещ докато играят.

Ходенето на девойките за вода на кладенеца или чешмата е още един повод за срещи на младите. На тези срещи, за да покаже ергенът на някоя мома, че я харесва и „напива водата”. Ако тя му е позволила да и пие от водата, той и открадва китката от главата, което означава, че я обича и я иска.

Ходенето ”у говеда” е широко разпространена форма за запознаване на младите в Северозападна България. Говедарят бил длъжен да се грижи за добитъка до границите на селото, а момите и ергените се събирали под някое дърво и го изчаквали там.

Особено добър сезон за младите и срещите им била пролетта. От Благовец до Спасовден те ходели в полето и в гората „на цвекье” и „на зелен” да събират цветя, коприва, киселец. Момите, придружени от своите възлюбени излизали рано сутринта и се прибирали късно вечер. В тези разходки не са участвали възрастни и младите са били без надзор.

Други места за запознаване били съборите, сватбите, роднинските и съседски събирания и т.н. Женитбата се е предхождала от по-продължителен или кратък период, по време на който младите са общували, опознавали са се. Тези периоди са били наричани „галанье”, „драговане”, „вревенье”, „либенье”.

Автор: Ирина Илиева


"КРИЕЙТИВ-БГ" ЕООД

- Всички права запазени ©