За кумa, свата и каненето

Винаги е било прието на сватба да се ходи с покана, още от далечното минало. Макар всички да били известени за предстоящата сватба, никой неможел да се яви без покана. Каненето, както и всичко свързано със сватбата е било  своеобразна церемония. Освен канене е било наричано и калесване, като този термин се е запазил на някои места и до днес.

Най-напред се канел кумът, а веднага след него се кани и най-старият сват. Кумът е много важна фигура сред изпълнителите на обредите свързани със сватбата.Той не трябвало да бъде ерген и съпругата му също участвала в сватбата и подготовката.Кумът и кумата били наричани с различни имена - кумица, кръстник и кръстница, нону и нона и други.

Кум става кръстникът на младоженеца, но ако по някаква причина това не е възможно, за кум се поканва негов роднина. Кумството е едно от най-силните роднинства след близкородственото и затова „кума трябва да се почита и уважава, от младоженци и после и от децата им и от унуките им”.

Стария сват също трябва да е женен. В много от случаите ролята на стария сват е равносилна на тази на кумът, а в Северозападна България, той е водещият на обредните ритуали. Той също е и пазител на булката, пази я да не я откраднат други хора, или да я обиди някой завистник. В Габрово стар сват става дядото на младоженеца, в Хаджиелеско бащата на девера.

Често за стар сват е избиран роднина на младоженеца или някой много уважаван човек, по възможност със занаят. В Разложко например, сват става близък роднина на младоженеца -  брат, чичо или зет. Той е и човекът нагърбен с всички най-важни отговорности, да дава на готвачките всичките продукти, които са им нужни за сватбената трапеза. Трябва да следи дали виното е изпито и да пълни бъклиците с ново и въобще почти всичко свързано със сватбата и уреждането и, а освен това негово задължение било и да забавлява гостите с шеги и весели истории и да се грижи за приповдигнатото им настроение. Колкото по-хубава е била сватбата и колкото по-доволни гостите, толкова повече почит се отдава на сватята, че се е справил.

Стария сват и кумът трябва да бъдат поканени лично от родителите на момъка. Свекървата приготвя баница и отива в дома на кума. Каненето е много тържествено, понякога били канени и моми, които да пеят, те носили и две медни пити и жълта бъклица пълна с вино. Момите пеят и играят хоро в двора. Песните, които пеят са специални сватбени песни. След това ги гощават и тях.

За сватбата се кани официално в деня преди вземането на невестата.”Калесари” са деверът, зълвата, младоженецът и приятели на момъка и момата, които не са задомени. В Перущица клесаринът пълни една бъклица с вино или с ракия и тръгва по роднините на годеника и годеницата да ги калесва. Поканените отпиват от виното,което значи,че приемат поканата. Бъклицата трябва винаги да е пълна, затова като си тръгва от всяка къща му я допълват за следващата.

В наши дни калесването за сватба в село Пирин продължава да е много тържествено. Следобед в събота, роднинските жени тръгват из селото и събират деверите, които са всички мъжки роднински деца на младоженеца.Свекървата им подарява ризи, чорапи, ножчета и др.които премята през дясното им рамо, а от лявата страна на гърдите им забождат китка, вързана с червен конец. Свекърът напълва бъклиците, които деверите са донесли със себе си  с вино. Големите девери взимат бъклиците  и кърпа пълна с ябълки и тръгват по селото да канят.

 Съботата е денят посветен на подготовката за сватбата и най-вече с приготвянето на храната. Канят се ахчии и ахчийки, готвачи. Домакините пък почистват къщата, подготвят всичко за предстоящата сватба, помитат и изтупват в стаите, изчистват двора и редят масите и столовете за гостите. Така целият ден минава в трескава подготовка, чистене, пране, готвене, в която подготовка се включват всички роднини, които не са заети с друго. Цари празнична обстановка и настроение в очакване на предстоящото събитие.

24.10.2009