За сватовниците от едно време

Искането на булката в миналото е носело различни имена, като някои от тях със сигурност сте ги чували, например сватосване, сватуване, просене, питане и други.

Абсолютно правило било родът на момчето да изпращат своите сватовници в домът на невестата, където и ставало самото сватосване. За сватовници се наричали най-вече мъжете от рода, най-близки родственици, а понякога дори и съседи и приятели. В някои краища на България е било правило сватовниците да са нечетно число. Целта на сватовниците била да говорят добре за момъка и за семейството му, за изброяват неговите добродетели и по този начин да убедят родителите на момата, че той е много подходящ за дъщеря им. 

На някои места в България сватосването и сватбите ставали през опредлени сезони - есен, зима или на определени празници. Другаде се изисквало искането да се случва в определен ден, например на новолуние. А самото време на деня се предпочита да е вечерта, но не е задължително. Посещението трябвало да остане в тайна, защото не се знаело какъв ще бъде отговорът на момините родители. Някои сватовници дори тръгвали по различни пътища, а не заедно, за да не разбере някой какво са намислили да правят и да ги нарекат с лошо и така да се разтури годежа.

В Пещерско преди да тръгне, сватовника е черпен с ракия от бъдещия свекър, който го и благославя. И въобще като цяло тяхната мисия е съпроводена с благословии и почерпки, за да се отбележи значимостта на събитието за семействата. Сватовниците трябвало и да отидат добре облечени, ”нагиздени”. Когато излизат от къщата на момъка трябва да са усмихнати и когато влизат в домът на момата също.

„Кьорава неделя” - този термин се отнася до времето от 26 декември до 8 януари. През това време, в домовете, в които има мома за женене завързват кучетата си, или ги затварят, това се приема за знак.

‘Прирукат на капията” се отнася до специално провикване с което в Чепинския край гостите известявали домакините, че са сватовници. В днешни дни този израз все още е нарицателно със значение” искат му дъщерята”.

В Родопите е традиция сватовниците да пристъпят през прага първо с десния крак, а в Ручопско носят  в ръце сливово или черешово клонче, а ако е зима – елхово. В Североизточна България носят сурова пръчка или трънка.

Особено силен символ е и разравянето на огъня в огнището. В Североизточна България, единия от сватовете взима донесената клонка, слага я в огъня и произнася ” Както гори огъня, така да гори и момъка за вашта мома! Така и да гори тя за нашия момък! ”.

Обикновено сватовете известявали намеренията си на родителите на момата направо и без заобикалки, но понякога това ставало и иносказателно. Има описани случаи, когато сватовниците отивали преоблечени като ловци и казвали, че идват да ловят соколицата от този дом. В други случаи, сватът казвал на домакините, че харесал трендафилът в градината им и го иска за своята градина. Ако родителите на момата не харесвали ергена, също така уклончиво казвали, че техния трендафил няма да се хване в друга градина.

Трябвало много  да се внимава да не се обидят сватовете, затова и ако не били желани от домакините, трябвало много внимателно да кажат, че дъщеря им е още малка, че не искат да я дават още и всякакви такива уклончиви, но учтиви реплики.

Ако пък искат да я дадат, родителите трябвало да отговорят уклончиво, но с намек, че са съгласни. Не било прието веднага и ясно да се съгласяват. Обикновено казвали, че трябва да попитат и момата какво мисли, макар вече да знаели. Сватовете трябвало пак да идват на следващия ден, за да чуят отговора на момата, който бил и краят на преговорите. Тогава бащата на бъдещия жених изваждал ракия и черпи родителите на момата, като през това време и благославя: ”На добър час, свато! Дано забъди работата!”, а отговора бил: „Дай боже! Да ти е сладко свато! ”. Пиенето на ракия бил знак за постигнатото съгласие.

Изпълнението на всички тези обреди било абсолютен дълг и своеобразна игра.

Автор: Ирина Илиева

22.10.2009