Избери Категория

Представяме ви:

дамски дрехи от онлайн магазин за дрехи.

Начало » Информация » Любопитно

Кратък обзор на сватбите през вековете

Сватбите не винаги са се състояли в това да минаваш тържествено по пътеката между скамейките в църквата и да танцуваш до несвяст в помещение претъпкано със сто и петдесет госта. В действителност съвсем малко от обичаите, които са ни познати днес като най-ранните „сватби” напомня на днешния радостен повод за празненство. Тук сме ви дали малко обобщена история на сватбата.

Сватбата като лов

Най-ранните познати ни сватби изобщо не са опирали до любов и желание да прекараш остатъка от живота си с някой избран от теб партньор. По-скоро са се отнасяли до политика и оцеляване. В далечните исторически времена колкото по-голямо е било дадено племе, толкова по защитено е било то от хищници, чужди племена и всякакви вражески елементи. С други думи, числеността е означавала сигурност.

В тези далечни времена булката обикновено е била отвличана от младоженеца и някои от неговите близки приятели или роднини. Тази „ловна дружина” днес се представлява от кума и шаферите, които устройват съвременното сватбено тържество. След като бъде отвлечена, булката се е считала за собственост на младоженеца и член на неговото племе. След това двойката се е оттегляла и се е укривала на възможно по-отдалечено място, за да се избегнат опити за разплата и саморазправа от страна на близките на отвлечената. Този период на укриване е достигнал до наши дни трансформиран под формата на медения месец.

Политически сватби

Ако пък булката не била отвличана от младоженеца, то тя била използвана като средство за помиряване или обединяване на две племена или високопоставени фамилии. Булките били също така заменяни срещу пари, добитък, земя или други стоки. Сватбите също така са служели като инструмент за издигане в социалната йерархия на единия или и на двамата. Нормално явление е било младоженците никога да не са се дори виждали до самия ден на бракосъчетанието!

В Средновековието

През Средновековието законите, отнасящи се до брака, били променени, така че жените вече не могли да бъдат разменяни срещу каквито и да било стоки. Ако дадена двойка искала да се бракосъчетае, първо била необходима благословията на свещеник. Също така е било противозаконно да се сключват тайни брачни церемонии. Но въпреки това браковете а били предварително уреждани и дори паралелно с това са се подписвали и договори, които подробно са регламентирали правата и задълженията на всяка от участващите страни. Браковете между членове на кралското семейство или аристокрацията често са били уреждани когато булката и младоженеца са били само десет или дванадесетгодишни. При тези бракове е ставало преди всичко въпрос за имоти и наследство, отколкото за любов.
От това не бива да се смята, че браковете по любов не са се случвали изобщо. Те са ставали предимно сред низшите класи, за които имуществото и социалния статус не са били толкова важни.

През епохата на Елизабет

В епохата на кралица Елизабет сватбите са започнали да напомнят повече онези познати ни в наши дни. На сватбена церемония от онова време човек вече спокойно е могъл да види шаферки, брачни халки, както и даването на брачен обет. Тогава жените дори започнали да носят билки или цветя. И макар че сватбата била щастлив, приказен, повод за празник, браковете все още си оставали до голяма степен нагласени. Все още било нормално Щастливата Двойка да не са се виждали до самия ден на сватбата, но сега вече се практикувало на заможния младоженец да се направи подарък преди церемонията – портрет на годеницата му, за да може да знае как изглежда тя.
Преди сватбата на младоженеца се връчвала зестра от булката. В много от случаите това била истинската причина за сватбата. Зестрата не винаги била в пари; тя могла да бъде земя или имущество. И докато директното купуване на булката било формално противозаконно, зестрата се считала в една или друга степен за сватбен подарък. Сватосващите се семейства могли по този начин технически да заобикалят закона забраняващ плащането на изкупна цена за булката.

Колониалните сватби

И така, за хората с благосъстояние, бракът винаги е бил повече бизнес, отколкото любов. Ухажването и браковете са се устройвали обикновено от бащата на младия мъж, който в писмен вид отправяли официална молба до бащата на младата дама, за разрешение. Тези писма обикновено изброявали положителните атрибути на въпросния млад мъж, а също така и подробно разяснявали защо съюзът между двамата ще бъде изгоден за всички засегнати страни. Ако бащата на младата дама дадял разрешението си, тогава официално започвало ухажването, а по-късно, след успешни преговори за зестрата, се състояла и самата сватба.
На юг сватбите обикновено били по-празнични и жизнерадостни отколкото на север, където нормално церемониите били изпълнени с помпозна, скована тържественост. Южните венчавки били винаги придружени с голям прием, на които били сервирани храни и напитки, имало танци и забави; докато северните почти нямали забавна част след церемонията.

През Викторианската епоха

Веднага след завършване на училище (на около 17-18 годишна възраст), момичетата били старателно подготвяни за своя официален „дебют” в обществото. Това бил много важен и вълнуващ момент за тях, тъй като на практика почти целият им досегашен живот бил нещо като подготовка за тяхното омъжване. Купували й се нови дрехи и аксесоари, за да може да изглежда възможно най-добре и да впечатли всеки потенциален кандидат-жених.
Мъжете, разбира се, разглеждали женитбата повече като бизнес, отколкото като удоволствие. Много подробно били проучвани парите, земята и семейните дела на избраницата, защото след брака всичко, което сега принадлежи на жената, щяло да се прехвърли на мъжа. Аристокрацията обикновено правели срещите си на светски събития, като балове и приеми. По-ниските прослойки се срещали в църквата или на мероприятия устройвани от църквата.
Ако дадена двойка си допадала и споделяла близък стил на живот и общ социален статус, те обикновено се сгодявали. Обикновено любовта не била от значение, тъй като на бракът все още се гледало като на търговска сделка. Едновременно с постепенното извоюване на по-голяма независимост на жената в избора й на брачен партньор, тя постепенно започнала да има поне някакъв глас по въпроса и в много от случаите вече можела да си позволи да не се омъжи, ако не изпитвала поне малко симпатия към кандидата си.


"КРИЕЙТИВ-БГ" ЕООД

- Всички права запазени ©