Избор на брачен партьор

При възникването си бракът е бил вид сделка, икономически съюз, целящ да свърже два рода, с цел „кооперативното” им оцеляване. Жената е била просто разменна монета, използвана с финансово-икономически или политически подбуди.

Често младоженците не са се познавали преди сватбата и решението за техния брак се е взимало от родителите им. По земите ни са познати случаи, когато жената се е омъжвала за калпака на мъжа, тъй като по това време той е бил далеч от дома си.

В днешни дни е по-различно. Днес хората основно се женят поради зародилите се чувства между тях, по любов. Всеки се чувства свободен в избора си и встъпва в брак по собствено желание. За съжаление, макар и рядко, все още има случаи за насилствено склоняване към брак – от страна на родителите или от трети лица.

Въпреки че сме свободни в избора си, всеки един от нас е подвластен на определени психологически и морални закони, културно приети стандарти. Такава е физическата красота. Тя е един от най-важните фактори за привличането. Истината е, че човек избира с очите, колкото и рационални да сме в днешни дни. Стандартът за физическа красота е различен за различните нации и култури.

Съществуват няколко теории за това, как избираме партньора си, но Теорията на филтъра на Д.Керкхоф и П.Дейвис е всепризната. Според нея съществуват 5 последователни филтъра в периода на ухажването:

Първи филтър – филтър на близостта и подобието. Обикновено избираме човек със същите, като нашите, възгледи за света, сходни интереси и разбирания. Това, че „противоположностите се привличат”, рядко важи при избор на брачна половинка. Също толкова необходимо е двамата да живеят в едно време и пространство – „очи, които не се виждат, се забравят” е самата истина, физическата близост е от първостепенно значение.

Втори филтър – филтър на привличането. Това е усещането, че човекът до нас е уникален и неповторим, единствено той ни разбира напълно, не е като другите. Естествено, това усещане е само в нас, за останалите той е един от всички. Това е привличането и точно в този период настъпва влюбването. Ако привличането е силно и дълго, обикновено се преминава към следващия етап – сексуалното общуване. Ако и там потръгнат нещата, почваме да смятаме, че точно това е подходящият за нас човек, идеалния брачен партньор и започваме да мислим за общо съжителство и създаване на семейство. Ако точно на този етап се стигне до раздяла, обикновено тя е трудна и драматична.

Трети филтър – филтър на социалния произход. Повечето връзки се формират между хора с близък социален произход. Този филтър е много силен и почти винаги действа. В началото обикновено се контролира отвън – родители, приятели, а когато и чувствата поизбледнеят, разликите стават осезаеми и за самите партньори, което вече е проблем. Браковете между хора с различен социален статус често водят до развод. Парите са по-силни от любовта, колкото и трудно ни е да повярваме, това е факт.

Четвърти филтър – филтър на съгласието. Тук се отстраняват всички въпроси, по които до момента е имало разногласия, относно бъдещото съжителство. Ако има сериозни разногласия – например единият иска законен брак, а другият – съжителство без брак, те са предпоставка за кратка връзка.

Пети филтър – филтър на готовността. Според теорията най-стабилни са браковете при двойките, които преминават този филтър. Това означава, че човек трябва да приеме, че е готов да жертва свободата си в името на общото съжителство, да прави компромиси, да контролира чувствата си, да поема повече задължения. Всичко това става след един по-дълъг период на срещи и излизания, след дълго и внимателно обмисляне. Повечето разводи са между хора, сключили брак импулсивно и без да се познават добре.

04.03.2009