Годежът по българското право

Годежът е обещание за брак.  Не винаги обещанието е идвало от лицата, които сключват брака. Напротив – самата институция на годежът се е заформила като обещание на родителите, че детето им ще сключи брак с дете от друга фамилия.  Според  един от първите източници на правото  у нас – Византийската еклога (726г. след н.е.) необходимата възраст за сключване на брак е 15 години за момчето и 13 години за момичето.  Семействата са искали да се ползват и по-рано от предимствата, които им дава сродяването  и поради тази причина са обещавали децата си години преди това.

Понастоящем годежът се приема като обещание за брак между мъж и жена. Той няма широко приложение в България и българското право не го регламентира. Нещо повече – годежът е отпаднал и като институция на обичайното право. Поради тези причини съществуват много дискусии и е трудно да се отговори по двата най-важни въпроса свързани с развалянето на годежа:  Възможностите за компенсация, както и за годежните подаръци.

По сега действащото законодателство годежните подаръци не се връщат при разваляне на годежа. Дарението има изчерпателно изброени основания за разваляне и развалянето на годежа не е едно от тях.  В по-стари закони, обаче е имало разпоредби предписващи обратното.

Що се отнася до компенсацията на  нематериални вреди от развалянето на годежа, такива са били присъждани нееднократно от нашите съдилища в по-старата им практика. Във всички случаи това е ставало на основание не на договорната отговорност (някои приемат, че годежа е договор), а на основание деликтна отговорност – всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил виновно.

03.09.2009